Днес отбелязахме 140 г. от гибелта на Апостола.
Иначе шумни, нетърпеливи и припряни, днес първокласниците с огромен и нескрит интерес четоха за Левски, гледаха кратък анимационен филм и рисуваха портрета на Дякона.
Апостола влезе в класната стая воден от детските ръце, огледа се в очите им, проникна в душите и главите им и завинаги влезе в сърцата им.
Когато децата приключиха портрети си, всяко едно от тях заставаше за снимка пред обектива инстинктивно държейки портрета на Апостола до сърцето си.
А носим ли Апостола в сърцето си, значи носим България в сърцето. А щом България е в сърцето на децата, значи Родината има бъдеще.
Иначе шумни, нетърпеливи и припряни, днес първокласниците с огромен и нескрит интерес четоха за Левски, гледаха кратък анимационен филм и рисуваха портрета на Дякона.
Апостола влезе в класната стая воден от детските ръце, огледа се в очите им, проникна в душите и главите им и завинаги влезе в сърцата им.
Когато децата приключиха портрети си, всяко едно от тях заставаше за снимка пред обектива инстинктивно държейки портрета на Апостола до сърцето си.
А носим ли Апостола в сърцето си, значи носим България в сърцето. А щом България е в сърцето на децата, значи Родината има бъдеще.